Липсваш ми много, бабо! Не искам никой да го знае, освен целия свят! Не спирай да бъдеш с мен, каквото и да правя… Днес ще ви сготвя яйца по панагюрски на любимата ми баба! Правеше ги в една малка кръгла тавичка, като събираше четири яйца – трите бяха за мен, а едното за нея… никога няма да го забравя! Толкова лесна рецепта, а ми е толкова трудно да намеря думи за нея…
В тавата първо слагаше:
- сиренце;
- извара;
- кисело мляко.
Оформяше малки гнезда, в които чукваше яйцата и след това овкусяваше с:
- домашен червен пипер;
- малко сгорещено олио.
Запичаше за 20 минути на 180 С и ме викаше да ядем…
Така ги правя и аз днес, само че добавям и малко чубрица. Още имам от червения пипер, който приготвяше сама. Правеше го от червени чушки, които режеше на тънки пръчици, слагаше ги на вестник и печеше на слънце. След като изсъхнеха достатъчно ги счукваше в дървен котел, на ръка, със своята сръчност и сериозно изражение на лицето, докато мисли за хиляди други неща…
Такава си беше моята баба – гостоприемна, усмихната, приемаща. Забързана и наведена почти до земята от селски труд и неволи. Не търсеше съседките на улицата, не обичаше клюките, имаше си своите грижи. Не обичаше хвалбите, празните приказки и мързела. И само тя можеше да ми каже колко много ме обича, по най-простичкия и естествен начин на света, с усмивка на лице! Боже, колко много ми липсваш, бабо 😔 Не мога да направя кашата от киселец като теб, боба ми е различен, питка не мога да омеся, така както твоите ръце, а мусаката никога няма да е същата…
Обожаваше да ти правя палачинки 🙂 Обичаше да си бъбрим, да ме будиш рано, да ме водиш на зъболекар… Но най-много ти прилягаше това да ме обичаш ❤
Освен рецептата за яйца по панагюрски на любимата ми баба, ще споделя и друга идея, която обожавам, но в малко по-различен вариант, говоря за моята нисковъглехидратна мусака от тиквички и кайма.
Ако ви е харесало, не се стеснявайте да споделите с приятели и да like-нете страницата ми!
Благодаря! 🙂
