Нека още в самото начало да кажа, че кефира е ферментирала млечнокисела напитка, съдържаща “сериозен” букет от уникални пробиотични бактерии 🍀 Богат е на различни минерали и витамини като А, В1, В2, В6, В12, както и фолиева киселина, и витамин К, познат за мен като “борещия се с ракови клетки”. Помага, като цяло, в това “да си имаме” една добре работеща имунна система 😇 Регулира и стомашно-чревния баланс, а последните две неща са тясно свързани! Ползите са много, но преди да ви споделя как си правя домашен кефир, искам да ви предупредя, че това си е доста отговорно 🦉
Отглеждането на кефир вкъщи изисква почти ежедневна грижа. И създава много въпроси по всяко време, като се започне от този – От къде да си набавя кефирна гъба? Какво да бъде млякото (овче, козе, краве) и сурово ли трябва да е? Колко трябва да ферментира? А след това, колко време е необходимо за доузряване без кефирните зърна (гъба)? В хладилник ли трябва да се съхранява преди / след това? Какво означава това “ТОВА”? 😂… Трябва ли да се прецежда след ферментация, кога пък е тази ферментация? Как да съхранявам кефирната гъба, когато нямам намерение да я използвам за по-дълго от седмица? Възможен ли е стомашен дискомфорт в началото при консумация?…
Много неща не са ми ясни и на мен още 🤓 Но ще се радвам да споделяме опит помежду си 😘 Търсих и изчетох доста информация в интернет, рових и по групите за домашен кефир, разпитвах и Краси, която ми подари кефирните гъбки. А сега ще се опитам да споделя това, което успях да науча дотук 🙂
- домашен кефир може да се приготви ако някой ви подари кефирна гъбка (потърсете, има и групи за това във Фейсбук). Всеки, който си “отглежда” домашен кефир, в един или друг момент може да ви подари гъбки и на вас 🙂 ;
- млякото може да е както овче, така и краве, и козе – най-добре домашно;
- чела съм, че някои хора приготвят кефира си и със сурово мляко, не съм пробвала още;
- за 800 мл стъклен буркан (стандартните за нас) използвах около 30 грама кефирна гъба – това се равнява на 1 и 1/2 супена лъжица. Гъбките сложих на дъното на буркана и запълних с пастьоризирано краве мляко, което беше на стайна температура. Недейте сега да мислите какво означава точно “на стайна температура”! Нали е било за поне 30 – 40 минути в някоя стая? 😃 😘
- млякото с кефирните гъби е добре да престои поне 24 – 48 часа отново на стайна температура. Последно го държах 3 дни на плота в кухнята, но в топлото време на годината със сигурност ще е за по-кратко. Покривам го само с марля и ластик (използвам ластичетата от връзките на зеления лук и чесън, които купувам). Трябва да диша и да не се покрива с капак. Визуално в този етап е нещо като “разбъркано кисело мляко”. Не мисля, че има особен аромат.
- всеки ден разбърквам с дървена лъжица;
- колкото по-висок % масленост има млякото, толкова повече суроватка /прозрачна течност/ ще се отдели. Веднъж това стана и при мен, освен това бях сложила и повече от кефирните гъбки – не беше желан резултат, не че е проблем, някои хора точно това търсят и така си правят кефира. Но аз предпочитам немного гъста и мека на вкус напитка, затова смятам, че 1 супена лъжица е достатъчна за около 700 мл прясно мляко;
- след изтичане на тези 24 часа /или повече/, млякото се прецежда през пластмасова цедка и се отделят кефирните гъбки. Този момент изобщо не ми е лек, може и цедката да е много гъста или аз да не мога да го направя “като хората”, но упорито бъркам с дръжката на една дървена лъжица, докато не мине и последната капка през цедката 😃
- след отделянето на гъбките, вече почти готовия кефир изсипвам в стъклен буркан и покривам отново само с марля и ластиче, защото прочетох, че по този начин вкуса и аромата му след това са по-меки. Ако се сложи капаче по време на вторичната млечнокисела ферментация в хладилника, кефира ставал по-резлив. След 12 часа махам марлята и слагам капак на буркана. Изпивам го за 2-3 дни, а понякога и по-бързо! Винаги разклащам или разбърквам преди употреба 🙂 Пийвам си по малко вечер или си приготвям таратор с орехи или конопено семе, като допълвам вкуса и аромата с шарлан, и зехтин. Закъде без чесън и пресен копър!
- Кефирните гъбки измивам и слагам в чист буркан, който отново доливам с прясно мляко, което е било на стайна температура и така залагам следващия кефир;
- Ако гъбките не се използват за известно време, може да се съхраняват в малко стъклено бурканче, но трябва да се покрият с прясно мляко. Прибират се отново в хладилник, като всяка седмица млякото трябва да се подменя.
- Разбрах също, че кефирните гъби може да се съхраняват за по-дълго време в камерата, отново в буркан и покрити с прясно мляко.
Дано съм използвала правилните думи и да съм успяла да “разкажа” по сравнително увлекателен начин как си правя домашен кефир 😃 😘
А тук слагам линк и към една рецепта за лимецови питки, която изобщо не е нисковъглехидратна, но в нея използвам именно кефир 🙂
Ако ви харесва идеята може да споделите и с приятели във Фейсбук. Благодаря 😘